Ето, че занизвам първата си публикация посветена на Аватар. Това като се замисля ми прави една голяма услуга, тъй като не съм заливал и давил читателите с тонове истерични постчета по темата. Вярвам, че на не малко хора лечко вече им писна от талибанското фаворитизиране на филма. В повечето случай от люде, зяпащи само спец ефектите и битките.
Започвам почти по същество с лека предистория. Като кинофен и още по-голям на Спилбърг, естествено, че ми се ходеше да изгледам Аватар на кино. Тъй да разбера от извора...ще постави ли аджеба нови стандарти в киноиндустрията или нъцки? Ясно е и на децата, че каквото и да ни е приготвил Джеймс, надали на лаптопа ще се докоснем истински до него.
Отидохме в Мола на Стамболийски с ясното намерение да сме на IMAX прожекцията в 19 часа. Не успяхме! Билетите за 23 часа също бяха на привършване, но тъй като не ни се чакаше толкова, избрахме тази в 3D от 21:15, и пак с едни от последните билети.
Два неща ме изумиха!
Толкова време след премиерата на филма, киносалоните да се пълнят догоре. И друго...отдавна не бях виждал у българинът толкова голям интерес към дадено заглавие. За да отиде родният зрител на кино, все още стоят не малко уговорки. От леснодостъпните тракери, та до цените на билетите.
Последно май Годзила и Титаник се радваха на препълнени салони, и то, когато кината в София бяха десетки. Само по Витошка идваха към 4/5 киносалона, без да броим и тези в НДК.
Направете си сметката сами.
От всички десетките неща, които съм прочел/изгледал за Аватар, направи ми впечатление, че в нито едно не бе обърнато внимание на заглавието. А то далеч не е просто нестандартна думичка. Аватар е понятие, което произлиза от санскрит и означава инкарнация на божество от индуистките вярвания. Става дума за 10-те основни превъплъщение на върховния им бог Вишну, чрез които той върши чудеса на Земята.
Чудо се случва и в животът на бившия, парализиран морски пехотинец Джейк Съли. Поради генетична съвместимост с починалият си брат, той е изпратен от богата минна корпорация на екзотичната планета Пандора. Там е натоварен с мисията да се превъплъти в изкуствено отгледано същество, представител на местната враждебна раса на нейвитата - 3 метрови сини хуманоиди.
Като цяло, сюжетната линия се обляга именно на назрелия конфликт между агресивните хора и благородните нейвита. И държа да подчертая, историята идва по-скоро предвидима, дори и с обратите си, отколкото изненадваща. В кратце - режисьорът яхва надигналата си вълна в шоубизнесът, вместо Земята да бъде нападана от извънземни (както през 90-те г.), конквистадорите да бъдат самите човеци.
Признавам си, че поначало нейвитата ми отиваха малко към смърфове, но предполагам, че Камерън е черпил вдъхновение за тях от фентъзи епосите и в частност от елфите.
Ако съотнесем нейвитата към историческото развитие на човечеството, то те са спрели някъде между праисторическата епоха и ранното средновековие, когато организацията на народите се върти около племенните/кланови общности и силните религиозни култове.
Но това в никакъв случай не ги прави, нито примитивни, нито диваци. Истината е, че до края на филма ще ги заобичате истински заради тяхната кауза и достойнство. А разрушаването на гигантското дърво-дом е нещото, което много, много ще ви натъжи.
Нейвитата притежават нещо, което ние хората сме изгубили преди хилядолетие - хармонията с природата, свят без излишно насилие и без нужда от пари. Животът на смърфчетата е построен върху симбиозата между заобикалящият ги свят и покой вътре в самите тях. За първото е показателно, че макар и изкусни ловци, те убиват само за храна или защита, а второто, силно изразения им религиозен култ...най-общо казано към Гея - Земята Майка. Следват силно изразената племена йерархия, система от изпитания за доказване пред общността и съзряване на индивида пак чрез всеобщо одобрение. С една дума - микс между природата на митичните елфи, човешките племена аборигени, зулуси, метиси и съвременните схващания на западните общества.
Историята обрисува хората като галактически завоеватели. Тя мълчи как нашата раса е попаднала на Пандора (предполагам в продълженията ще го има този първи контакт), но за сметка на това ни показва по-доста правдоподобен начин...какво би станало, ако успеем да опитомим космическите пътувания на далечни разстояния. Просто ще погубваме свят след свят, изсмуквайки от него и последният ресурс. Ние собствената си планета не пазим, пък какво остава за чужди.
Камерън и тук е включил любимите си мечове (роботизирани костюми, управлявани от човек), след като за последно имахме възможност да ги видим в Aliens, когато лейтенант Рипли размаза Кралицата-Майка на Пришълците с помощта на един. Всъщност главният лошковец загива именно в такъв, пронизан от стрела във финалната биталия.
Но въпреки многото метал и високите технологии, веднъж кацнали на Пандора...хората действително отварят прословутата кутия на беди и нещастия.
Неспястящото въображение на Джеймс без съмнение най-силно е повлияло върху обликът на Пандора. Нито снимки, нито думи биха адекватно пресъздали поразителната визия на планетата. Пълнокръвен, дишащ, многопластов свят, чийто красота е превъзхождана само от неговата враждебност. Летящи планини, нежно фосфоресциращи гори, необятни джунгли и още и още. Те всичките са населени от нови, напълно автентични създания от големината на гущер до размерите на автобус. И хищтни и мили.
Ако някой от вас е гледал един друг шедьовър на Камерън - Бездната, определено ще направи асоциации с него, особено по линия на "извънземните", които всъщност са по-човечни и от нас и фосфоресциращите ефекти.
С технологичните параметри на Аватар, считам, че е излишно да ви занимавам. И за Motion Capture технологията, и за "виртуалната камера", и за всички останали революционни чудесии може да намерите информация почти навсякъде. Всеки с това е започнал. Но след 15 години чакане е ясно, че Камерън е обърнал внимание на всеки един детайл от визията на филмът, превръщайки го в два часа и половина зрелище. Фен съм на Спилбърг и Сигърни Уйвър още докато работеха по Пришълецът. Поредица от 80-та година, в която на практика няма компютърни ефекти, но я обожавам. По тази причина, обърнах повече внимание в писанието си на историята и символиката, отколкото на графики и прочие. От по-новите кинематографични похвати като че само фокус във фокусът, стил BS:Galactica ми прави по-голямо впечатление.
Единственото, на което смятам да наблегна е всеобщото мнение, че при IMAX форматът нещата седят по-добре, но за сметка на това субтитрите седят размазано и се следят по-трудничко. Отбелязвам, че те шават из долните ъгли на екрана...та на драгия зрител да не му убегне нещо ценно.
Искрено ви съветвам да дадете 12 лева за този филм.
Не мога да повярвам, че на толкова много моменти дъхът ти спира от изненада при поредната дивна сцена, без дори да има един взрив или клане. Да...ти знаеш какво ще се случи, знаеш, че нейвитата ще победят, а хората ще се погубят заради собствената си алчност. Да, сюжета е предвидим.
Но въпреки всичко...Аватар граничи с една високотехнологична приказка от бъдещето.
Пиршество за сетивата...
Ще си сваля филмът по-скоро от колекционерска стойност, с ясното съзнание, че без 3D няма да е съвсем същото. Дам, явно Джеймс Камерън наистина е обречен да не направи слаб филм, както гласи популярната фраза. Пък дори и след 12 годишна творческа пауза.
