Едно академично задание - измътете политически виц, е в основата на тая историята. Творческото умопомрачение тотално ме обзе, в стремеж да не се излюпи някое от скучните клишета по темата.
В оригинал ми е разказано от колегата Спасов. Написано, доукрасено и "ополитизирано" от мене си.
В оригинал ми е разказано от колегата Спасов. Написано, доукрасено и "ополитизирано" от мене си.
Из някакви горски приключения
София, жк. Младост 1. Време - незнайно.
Причината - докато столичните хлебарки Ювигий и Харалампий се гониха по стената, Ювигий заклещи едното си краче из чарковете на стенния часовник. От тогава неработещ. С риск след три месеца да умре от глад, Юги си каза:
-Кво' пък, имам си още 5 крачка.
В санираната панелка, очукано от кризата и от българските действителности, младо семейство с изненада открило, че е успяло да спести малко пари. Насред родителската дилемата: да ги изхарчим у Молу или у Селу...малките им деца в един глас възкликнали:
-Чччччшшш, айди на пикник!
Речено-сторено. Сред кратки приготовления, и не толкова кратко пътуване, семейството с техните чавенца най-сетне се радвало на горския уют и прохлада. Разпънали покривки, пък после постелки да не ги гъдка и боцка тревичката...и задружно седнали да обядват. Типични храни. Лютеничка със сиренце, сиренце с диня, диня с бира, бира със семки, семки със сьомга, сьомга с шампанско...и така нататък.
Изведнъж, от гората се разнесъл ужасяващ рев, а в посока към семейния пикник се понесла разярена, космата хала. Когато чупенето на клони и дървета спряло, насред полянката изкочила голяма мечка стръвница.
-Бързо жено, бързо! Взимай децата и бягай! Аз ще се опитам да спра този лют звяр, провикнал се таткото.
Търтила да бяга майката, а подир нея и двете дечица. По това време мъжът вече бил повален в неравната схватка. Иска ми се да ви кажа, че е било епично както спартанец пада пред персийка конница, ама не мога. Всичко свършило далеч по-прозаично. С един удар, злата меца прекратила телесните му мъки.
Започнало преследване. Отново неравно. Когато жената видяла, че краят наближава, за да даде преднина на децата си, спряла и се обърнала да бори прииждащата мечка. Ама каква ти схватка! Това било чиста гавра с труп. За секунди мечката рафасовала и нея.
Останали единствено двете дечица.
С цялата си малка, мъжка сила...момченцето съобразило, че поне един трябва да се спаси.
-Сестриче, сестриче, бързо скрий се в тази хралупа, аз ще се опитам да я задържа.
Прегърнали се братчето и сестричето...каза ли си, че се обичат и се разделили.
Секунди по-късно, момченцето вече било приключено от злото чудовище, а момиченцето плачело скрито в хралупата.
Бучала, бухтяла, бутала мечката пред дънера, но не успяла да хване плячката си. След часове обсада, хищникът най-сетне се отказал.
-Отиде си този звяр, въздъхнало с облекчение хлапето.
-Отиде ми този десерт, въздъхнала с раздразнение мечката.
Въпреки това, то останало самичко и уплашено в убежището си чак до сутринта. Точно на разсъмване, един ловец дочул детския плач. Поразтърсил се, поогледал се, дори се помаял...пък най-сетне открил откъде идва. Намерил стресираното дете, и не след дълго то му разказало всичко това, което прочетохте и вие дотук.
Докато слушал историята, ловецът завлажнил лаком поглед. Сваляйки си ципа казал:
-Еееее, малката, ама днеска на тебе верно не ти е ден!!!
Едва тогава, през пелената от сълзи, момиченцето видяло името избродирано на ловджийското елече. И прихлипало ужасено. Извезаното име било В. Кузов.
Посегнал Кузов да извади момиченцето, но тъй като то било навътре, а той бил дебел...заклещил се.
Не щеш ли, точно в този момент от близките шипки изкочил местния горски страж – Я. Янев. Видял Янев запецналия в тази деликатна поза Кузов и изкимтял от щастие. Единственото, което успял да каже било:
-Коледа дойде по-рано. Поне тази година няма да ми се наложи да причаквам онзи дебел старец пред камината..
Изводите от тази истории НЕ са:
- че в политиката, както и в живота...всеки си получава заслуженето.
- нито че Бойко Борисов винаги го няма, когато ти трябва.
- не е и това, че и политиците си имат своите дребни човешки сладости.
Истината е, че Мечо Пух е и гаден човекоядещ. Освен транссексуално мече, което НИКОГА не носи гащи. Единствено символично червено елече.








