Украйна смяташе, че спирането на Чернобилската АЕЦ ще реши проблемите.
Затворените централи са начало на нови проблеми. Демонтажът на станцията, дезактивацията на територията й ще продължат 30-40 години. В най-добрия случай. Чернобилският саркофаг е ненадеждно, временно съоръжение. В него има 160-170 тона ядрено гориво и повече от километър дупки и пукнатини. Правен е набързо, без арматура, без да се отчита сеизмичната опасност на района. От саркофага изтича радиационна прах.
В чернобилската зона има над 800 радиационни хранилища. Това са стотици кубически метри радиоактивни материали. Създават ги веднага след аварията, отново набързо. Сега от тях изтича америций. Той е по-опасен от стронция. Река Припят се е превърнала в стихийно радиационно хранилище - в нея има много мръсни утайки. Страда дори Днепър - в неговите води има стронций, а с тях поливат полето. Днепър разнася рентгени на огромни територии.
**********
На изхода от Чернобил има пожарна. Същото пожарно отделение, чиито бойци в първите часове на аварията са гасили реактора. И до днес се обсъжда дали е можело да се залее с вода ядреното гориво, което дори не е горяло, а само е светело. Светело така, че пожарникарите са сметнали, че това е огън. И били ли са безсмислени техният подвиг и смърт?
Колегите на загиналите отдавна са си отговорили на тези въпроси и в близост са поставили паметник: "На хората, които спасиха света". Композицията на паметника е простичка - седем пожарникаря гасят абстрактен атомен пожар. В лицата им няма поза, нито героизъм, те просто работят. Може би затова паметникът звучи достоверно, въпреки че е правен от самите пожарникари, не от професионални майстори. И затова държавата не иска да го регистрира и поддържа.
**********
Територията на ЧАЕЦ
Наоколо - обичайният промишлен пейзаж. Не се виждат никакви признаци за катастрофата. Отдясно се строи хранилище за отработено ядрено гориво - строят го украинци, но под наблюдението на французи. Оттатък моста американците са построили ново котелно помещение, виждат се работниците в обикновено работно облекло - без маски, безреспиратори. Наколо е идеална чистота - за такъв обект боклукът е непозволен разкош. Обстановката на станцията е направо идилична.
Висока бетонна ограда около първи и втори енергоблок. До входа им се издига двуетажната сграда на информационно-представителния отдел на държавното предприятие, казано накратко, прес-службата на саркофага. Не се разрешава да се снима.
На втория етаж, на входа на наблюдателната площадка виси табло - излъчването е 1, 5 милирентгена в час. Много, но не е смъртоносно. За да умреш бавно от лъчева болест ти трябва да се попечеш поне час при фон 500 рентгена. Веднага след взрива реакторът е излъчвал от 3000 до 30 000 рентгена в час. В пресцентъра показват филм за историята на саркофага. На стената са закачени знамената на 29 страни, дали пари на Украйна за затварянето на АЕЦ и строителството на нова конструкция на саркофага. В тази редица са дори флаговете на Кувейт и Люксембург.
РУСИЯ Я НЯМА!!!!!!!!!!!!!!!!!
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Накратко: мутации, трайни увреждание на генетичния фонд в областта, ражданията на увредени поколения са се увеличили многократно, десетки похарчени милиарди.
Чернобил сформира общност на обречените - костният мозък и нервната система на старците са по-малко възприемчиви на радиация, но 50% от децата, живели в "зоната" след аварията, са получили психически отклонения. Използвани са материали от интервю с акад. Дмитрий ГРОДЗИНСКИЙ, който се занимава 16 години с Чернобил и оглавява създадената от правителството на Украйна Национална комисия по радиационна безопасност пред в-к "Известия".
Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.
С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Проф. Коновалов, създал музей от мутанти след аварията: "Ако преди уродствата бяха стотни части от процента, сега те са 24%. Това е огромно число. Дълго не искаха да признаят съществуването на мутации. Първите
пострадали се оказаха животните. Все по-често се раждат деца със синдрома на Даун. Ракът на щитовидната жлеза при децата сега е хиляди пъти по-често, отколкото преди аварията. При това не само в Украйна, но и в Белорусия. Макар вече да няма голямо облъчване, генетичната нестабилност продължава. Това се вижда при растенията - ние ги изнесохме в чисти зони, върху незаразени земи, но от тях израстват или джуджета, или гиганти. Мутацията при пшеницата стигна до 60%".
Независимо че Украйна е отделила 200 хил. долара за реабилитация на чернобилските земи и в "зоната" около реактора е организирано селскостопанско производство, безвредността на това производство е спорна. В чернобилската дървесина има сериозни дози америций. Всичко в зоната е заразено. Въпреки това там се ловува официално, плюс бракониерите, които се борят за прехраната си. Продукцията от Чернобил се изнася извън зоната.
Една от автоморгите, в която са складирани личните автомобили и мотоциклети на евакуираните от Припят.
Част от военната техника използвана за овладяване на кризата и евакуация на града. Изоставена, поради свръхвисоките нива на радиация, която е поела по време на операциите.
ОТГОВОРНОСТТА
Различни организации, в това число и от страните от бившия Съветски съюз, днес вече признават, макар и неохотно, че причините за катастрофата се крият в техническото несъвършенство в конструкцията на реактора в съчетание с погрешните действия на персонала на централата, който доста самоуверено и лековерно провежда опасния експеримент.
За аварията допринася също така и разпространената по съветско време, особено в последните години, практика за пренебрегване на правилата и нормите, отчитат експертите от Руския институт за безопасно развитие на ядрената енергетика.
Нито една легитимна авторитетна организация не е успяла незабавно да вземе ситуацията под контрол и да информира населението за мерките за защита, изтъква и доклад на Програмата на ООН за преодоляване щетите от Чернобил.
Особено престъпно е поведението на съветските власти по отношение на Припят.
Очевидци разказват например как любопитни припятци се струпват по високите етажи на жилищните блокове, за да наблюдават чудното синьо излъчване над експлодиралия реактор. На хората в засегната област не е казано нито дали трябва да пият вода, да консумират ли мляко и зеленчуци и т.н.
Ако населението е било по-рано инструктирано за мерките за защита, би било много вероятно да се избегне въздействието на някои радионуклеиди, най-вече на йод-131, който предизвиква рак на щитовидната жлеза.
Ако евакуацията е била проведена по-рано, това би позволило да се спасят голям брой хора от влиянието на радиоактивния йод, който в първите 8-16 дни след аварията представлява най-голяма опасност, посочва анализът на ООН.
За Чернобил са осъдени общо шест души. Сред тях са директорът на централата, главният инженер и началникът на смяната, които получават различни срокове лишаване от свобода.
На централно ниво в Москва обаче вината се замаскирва с рутинните и козметични уволнения, например на председателя на "Госатоменергонадзор", на зам.-министъра на енергетиката и на заместник-министъра на средното машиностроене и др.
Реално обаче за некачествения строеж на реактора никой не поема отговорност, въпреки че в последно време се появяват все повече документи, доказващи, че висшето ръководство на СССР е знаело още в края на 70-те за сериозните дефекти в Чернобил.
Секретен меморандум на КГБ от февруари 1979 г., разкрит от американски и британски медии, например обяснява, че носещите колони на цялата конструкция са били с отклонение от 10 см, а хоризонталните връзки между колоните на места дори са липсвали.
ЕДИН БЪЛГАРИН РАЗКАЗВА
/нередактирано/
"Уф, пак ще прозвуча като черна станция, ама майната му. Първо, това, че в КПСС или в ръководството на централата не са знаели какво става са пълни измислици. По него време баща ми работеше в сферата на съобщенията, а там новините се научават наистина бързо. Още повече по него време все още си бяхме част от светлото соц-общество и връзките с Русия бяха на ниво.
И няма наин да повярвам че някой някъде не е знаел какво става, при условие, че на 27ми сутринта аз самия знаех за аварията и за радиационния облак. Друг е въпроса, че не го приех много насериозно. Светът изглежда доста по-розов и безопасен, когато си на 13 години :)
През 1992 се случи да се разходя до Киев и околностите. Поп пътя взехме някаква жна на автостоп - на около 50 километра от града, натоварена с две големи чанти с провизии. Оказа се словоохотлива студентска майка, тръгнала да занесе провизии на учещото чедо. И аз не знам как стана дума за аварията, но когато жената спомена, че това е всъщност на няма и 150 километра от Киев, рязко загубих желание да ходя там. По нататък стана още по-интересно.
Жената разказа, че се е прибирала рано сутринта от нощна смяна, няколко часа след аварията. "Почувствах внезапна слабост и едва успях да се задържа за оградата и дда не падна. Зачудих се какво ми е и много се изплаших, когато забелязах, че всички наоколо са спрели, а доста хора са паднали на земята. Официално потвърждение имаше чак след 4-5 дена и то неясно, а след седмица започнаха да евакуират децата"
Предавам тази част от разказа и буквално, едва ли ще го забравя скоро. Вечерта отидохме до Борисполь, малко градче (малко по украинските мащаби, иначе е сигурно колкото Ямбол поне)на около 30-40 километра от Киев. Защо и как - това е съвсем отделна история, която някой ден ще разкажа в някоя от затворените общности. До сутринта почти бях успял да забравя, че разпрашаващите се бетонни шапки са само на 120 километра от тук.
Е, припомних си го, и това е другото, което много искам да не бях виждал. Оставихме колата в Бориспол и тръгнахме към Киев със сутрешната електричка (нещо от сорта на нашите пътнически влакове от едно време).
По пътя към Борисполската гара забелязвам два странни помияра - с размерите на по-едра булонка, с къси предни крачета, твърде колеми уши, дори и за много по-голямо къче и несъразмерно дълги задни крака, може би двойно по-дълги от предните. По неизвестни причини никога не тръгваха право напред - винаги една-две крачки встрани и чак тогава.
В първия момент ми се видяха смешни. Само , че на гарата имаше още поне двайсетина подобни, с различни размери и с все същия дефект. Стана ми доста гадно и попитах украинката, която беше с нас що за ненормални помияри имат тук. "А, такива са", отговаря ми съвсем спокойно, "Ако искаш утре ще те заведа в не-помня-вече-как-беше, да видиш там какви изроди има..." Е, не ме заведе.
Просто защото вечерта ми писна от тунинговани помияри и гълъби с размер на домашна кокошка и тръгнахме обратно към Молдова. Интересно ми е друго - какъв кретен трябва да си, за да построиш ядрена централа на място, наречено Чрнобил? За незапознатите - името означава буквално "Черна легенда" или "Мрачно предание", което си е все едно и също. И мястото не се казва така от вчера.
Година по-късно объркахме пътя и ми се сучи да видя АЕЦ Южная, дано не бъркам името, пак в Украйна, на около 200 километра от Одеса в североизточна посока. На всички руски и украински карти (говоря за 1995а година) пътя дори не беше отбелязан - манията за секретност явно трудно отминава, макар и на картите на Шел да има отбелязан и пътя и АЕЦ. Не знам само дали да съжалявам или да се радвам, че нямах фотоапарат в себе си, има от какво да ви настръхне косата, и то без никаква авария."
2 коментара:
Пъно непознаване на техническите особености. Нямате никаква техническа култура.
Това не ти е научен труд, или инженерна дисертация, нито всеки трябва да има висше техническо образование, та да му е позволено да се интересува. Самите строители очевидно са били некомпетентни.
Това е предназначено за най-широк кръг аудитория, дори към подрастващите, които почти не са чували за Чернобил. Та, въпросната технико-технологична част предполагам, че дори ще се чете през ред.
Ползвал си коментарите за "възмута", можеш да ги ползваш, и ако има нещо фрапиращо за корекции.
Публикуване на коментар