На бас, че не помните и половината. Удря 00 часа, чука ме се с шампанско, после може и помежду си...и толкоз. Винаги съм се чудил на тоя абсурден момент - беглите надежди, че тая година едва ли не ще започнем нов живот, че заплатите ще са с една допълнителна нула изодзадзе, че щерката ви няма да забременее като миналата година, че какво ли още не. Нъцки - нещата са си същите, може дори и по-куци. Откъдето и да ги погледнеш - "Мубарак си отива, Цветанов остава."
Както обичам да казвам: малко надежда остана - само тази на глупаците.
И така, докато дойде март.
А март е особен месец.
След 2 месеца як студ, включително и Малък Сечко, март наново ни вдъхва кураж и надежда за мърдане. Тези смятам за по-истински. Да си го кажем направо - Живота, дори Животът, не е поел ангажимент да ви сбъдне коледните желания. За никакви не е поел. Той гарантира само за гърченето и близки по смисъл сексуални дейности.
Но март е особен месец. Задължително е със слънчице. Да, калищата най-сетне спират. Мръсотията, сивотата, дебелите дрехи, студуването, локвите, мъглите, боклуците, тиняците...ще изчезнат. Най-сетне! И това вече си е достойно за добро настроение.
Цялата природа също се възбужда. Малолетните кифли, въпреки предупрежденията на майките си да не се разсъбличат, че ще им простинат яйчниците, или бъдат без време обезчестени...също се заголват. И за разлика от друг път, никой не би посмял да ги нарече "малки мръсници", щот действително става по-топло. Ама при пито-платено си е почтена проституция. Другото си е курвалък.
Слава Богу, не достатъчно топло, че метросексуалните мъжове да покажат гладко обръснатите си цицки. Може са нежни, ама са и мачовци. Мирогледите се еманципираха. Ама я съм си кибик - така и не мога да свикна с гледката на прилепнали клинчета и гладки ръце при все по-слабият силен пол.
И Март е особен месец. Има си мартенички.
Но колко български...са китайските мартеници?
Ако за Щатите казвахме, че е страната на неограничените възможности, то за Китай с пълна сила важи перефразата, че е страната на неограничените производства. Няма стока, материя, изобретение, което вече да не се произвежда там. Китайското икономическо чудо не подмина и една от изконно българските културни емблеми– мартеничките.
До пред глобализационната епоха, на националните символи това им беше хубавото...че наистина си оставаха такива. Никой не си представяше водката да е друга - освен руска, френските вина, швейцарските часовници, шведската стомана.
Това е така нареченото от науката на интелектуалната собственост и авторско право – know – how. В свободен превод – „да знаеш как” – традиции, технологии, техники в производството, географско означение и др.
По света патентованото на културни и национални богатства отдавна не е новост. Дори и гърците от Кипър се сетиха да вземат лукума за своя типична кулинария, въпреки че идва от Арабско...и международната общност им го призна.
Ние се маем. От Орфей до мартениците, показваме завидна некомпетентност в опазването чрез сертификация на националните ни символи. Така българското кисело мляко, заквасено, обработено, обгрижено по родни технологи, най-вече - съдържащо в себе си небезисвестната – бактерикус булгарикус...стана просто европейски йогурт.
Последно се засилихме за ракията. Да доказваме пред Европа, че е нашенска напитка, барем – оставят ни я. И отново с 4-5 годишно закъснение. Тука вече се чудя, защо ни е чуждите признания, като си имаме собствени черни дробове. Да съдят по тях.
Аз си купих мартеница със Спайдър мен, но ми обещаха и такава с Емануела. В краен случай - може и с кечисти. Само да не е с хомо-юнаците от "Здрач". Падам си само по Жъстин Бийбър.
В сърцата да ни е повечко от бялото. В краен случай, може и в ноздрите. Тъй и тъй...нека да стане най-сетне по-топлo, че да ни се заживее двойно. ;) Иначе е ясно - ще се разделяме с тонове нервите. Поради български обстоятелства. ;)
Но както писах по-горе...кураж!
3 коментара:
хаха, добре ме насмихна мартенски, честита и на теб!:-))
март месец е пъстър във всяко едно отношение!Единственият празник, който не ни разеденява, а сплотява със силата на белият и червен цвят е Баба Марта, но като гледам какво се предлага на пазара ми иде да се обърна и....!Интререс към самата нишка няма, питам се къде избяга магията?И децата ще ти кажат-при спайдърмен, и разните турски актьорчета...!Пижу и Пенда рядко ще зърнеш, сигурно трябва да си доста наблюдателен.Изпълващ месец-бял и червен!
Само ще си измия ръцете - все още не съм видял мартеница с Емануела :)
Публикуване на коментар