Войната е в твоята кръв. Сърцето в твоята пушка.

"Хората от 10 хиляди години убиват децата на други хора. Така на планетата има повече място за техните." - Дарвин

Историята винаги ще има нужда от воини. Понякога...ще ги нарича герои.

Войната е най-продължителната човешка дейност. Преди още да земеделства, да скотовъдства, да строи, дори да говори...примитивният човек вече е проливал кръвта на себеподобните си. Спомнете си онези емблематични първи кадри от "2001: Една одисея в космоса" на големите Кларк и Кубрик. Когато приматът осъзна, че ще има много по-голям шанс да пие от водата, ако вместо само с ръце, атакува и със сопа. Агресията е присъща на ловците. Тези, които се хранят с мърша, не се нуждаят от нея, както нямат и необходимост да убиват. Оттам насетне, всяка голяма цивилизация е била построена благодарение на доспехи и бомби.

Подобно на вирус, войната се е промъкнала из вените ни. Независимо колко силно се опитваме да я подтиснем...тя все повече се бори да излезе на бял свят. И винаги излиза. Винаги.

Краят на една война не означава край на всички. Когато Айнщайн е дал атомната формула на Ф. Рузвелт, ученият се е надявал, че властимащите ще бъдат толкова ужасени от тази нова мощ, че никога повече няма да воюват. Само 2 десетилетия по-късно...човечеството вече е на ръба на ядрен конфликт.

През последните 50 години научихме повече за военното дело...отколкото за предишните 5000. Оказва се, че едва 2% от войниците са освидетелствани социопати, които изпитват истинско удоволствие от това да убиват. За останалите 98 това е несвойствено, отблъскващо. Как тогава през Втората световна желанието да натиснат спусъка са имали под половината, а при кризата на Фолклендските острови над 90% от войниците?

Нарича се условен рефлекс. Това, че не сте се маризили от години, няма да ви попречи за секунди да вземете бойна поза, нали? Ще стане само и светкавично. При тренировки и за по-кратко. Съвременните военни школи могат да манипулират този рефлекс до съвършенство. Новите оръжия правят убиването все по-достъпно. Увеличеното разстояние все по-поносимо. Изпълняването на заповеди не оставя място за моментни угризения. В критични ситуации, именно инструкциите са това, което за броени секунди превръща хората в механизми.

Или в чудовища.

Така първата жертва на войната всъщност става човешката невинност. За да я утешим, измислили сме си понятия като "справедлива война", "свещена война". Под тях обикновено разбираме на парчета да са разкъсани само непознати със странни имена и различна религия.

Това, за което никое обучение не подготвя са последиците. В западната култура е познато под термина "shell shock" или още „боен стрес”. Специфично състояние на войниците, предизвикано от огромното натоварване и напрежение на бойното поле. Това се отразява на боеспособността им, понижава техния морал и води до тежки психически разтройства. За пръв път историята записва случаи на боен стрес по време на Американската гражданска война от втората половина на 19 в. С пълна сила феноменът се развихря през Първата световна война. Медицината изчислява, че при тежки и продължителни конфликти, съотношението на жертвите на стреса и битките може да достигне дори 1:1.

Не ти трябва raison d'etre. Неизбежно гледаш на живота по-простичко. През мерника на спейперистката винтовка. Каузите, каузите са онзи невидим щит и щик, които окрилят редовете с войници...каузите.

Оръжията...

...са другото противоречие. Изпозастрелват баланса. С тяхна помощ десетки бездарници са се възкачвали на власт и извършвали безчет изродщини. Обаче не всеки човек с оръжие е лош човек. Не всеки без оръжие е добър. Лошият човек без оръжие може да направи адски много поразии. Добрият човек с оръжие не винаги може да ги предотврати.

Така приятелят с пистолета става нашият герой. Врагът с пистолета е звярът - убиец. И хората, които убиват звяра, без да пострадат, са магьосници. Единствената магия, която не могат да овладеят е тази, с която да ти върнат чувството за безопасност. Дори твоето пушкало да е два пъти по-голямо то не може да ти върне сигурността, която насоченото срещу теб дуло ти отнема.

Дали съм военолюбец...от онези двупроцентови касапи? Не знам. Наистина.

За жалост, историята ни дава твърде много, прекалено много потвърждения, че войната е просто още един от стандартните инструменти за правене на голяма политика. Освен масово безумие на милиони хора. Голата сила е решила повече конфликти от всеки друг фактор...жестоко, но човешко. Всеки, който забравя това си плаща прескъпо. Заедно с невинните.

Със сигурност мога да кажа, че пацифистите ме дразнят. Понякога повече и от еколозите.

По ирония на съдбата, точно на един такъв ще посветя тази публикация. На Дона Драгова, която от скоро си наричам и Лимон. Защото съм убеден, че от нея би станал чудесен войник. От ония диви копелета, които се молиш да са наблизо, когато положението стане тип: "бургазлия с Адидас си има проблем с теб." И заради един спор.

Историята винаги ще има нужда от воини. Понякога...ще ги нарича герои.

P.S. Критика на тази статия може да прочетете в блога на Мартин Атанасов а.к.а Мартион.