Желанието на държавата да цензурира винаги е обратнопорпорционално на стремежа на индивида към свобода.
Правилата на играта са писани още през 18-ти век, откогато и датира теорията за обществен договор на Русо. Ситната клауза с невидимо мастило в договора сключен между държава и общество. Първата се съгласява да те пази. Ти да се откажеш от свободите си парче по парче, според нуждите на сигурността. И колкото по-сигурен, толкова по-несвободен. Алтернативата е първобитно общинския строй, доминиран предимно от по-силния, но и по-тъп индивид.
Държавата не е това, което беше.
Падането на идеологическия и военен паритет на Студената война доведе до ускоряване на процесите на глобализация. Падат стени, граници, забрани, в България дори сутиените на Андреа и Галена падат редовно. За добро или лошо, ролята на държавата постепенно отслабва, заместена от универсалната роля на либералната пазарна система. Държавната икономика, политика вече се определя от наднационални структури - ОПЕК, МЕРКОСУР, ЕС, НАТО и т.н.
Цензурата обаче е.
С тази разлика, че вече е по-удачно да говорим не за институционална, а за корпоративна цензура. ACTA, SOPA, PIPA не са нищо повече от желание на гиганти като Universal първи да цензурират най-важния ресурс на новото време - свободното знание, заменяйки го с "правилно". И да събират пари...от всичко в интернет.
Мисъл наместо истерия.
По-горният кратък курс по политология беше не от неконтролируем пристъп на графомания: "скивай колко много букви", колкото от искреното ми издразнение от поредната площадна истерия, заместваща фактите. В един момент нещата пак опряха до крилатото определение за тълпите - малко способни да мислят, твърде способни да действат. Подобно на шистовия бяс за забрана на нещо, за което така и не разбрахме дали изобщо съществува.
Не поставям алчното безумие на ACTA, SOPA, PIPA под съмнение. Толкова агресивен опит за корпоративна цензура и без друго беше обречен на провал. Ако не бяха протестите, техническите иновации винаги ще окажат помощ на потребителите. Дори отново да се бяхме върнали към романтизма на касетките, дискове, локалните сървъри с ограничен достъп. Тези, които имат пари и съвест да плащат го правят и сега. Продажбите на музика, игри, и в епогея на най-голямото пиратсво бележат платинени рекорди. Изпълнителите, благодарение на дигиталната дистрибуция, получават още по-голяма популярност и приходи, спестявайки си удръжка към дистрибуторски, продуцентски и прочие мрежи.
Правото на авторско право.
Смешният плач на родните творци не беше по-малко нелеп. Най-големите плагиати на чужд интелектуален труд са именно те. Не Кирчо от 5ти "Ге" свалил по погрешка последния албум на Веселин Маринов, замаскиран като актуално порно. От Иво Сиромахов, който си "бере" чужди Facebook/Twitter афоризми за сценарии на "Шоуто на Слави" и ги представя за свои...до цялата ни чалга индустрия, която представлява един диаричен сбор между сръбскa-турскa-гръцкa-румънскa-циганскa музикална леш.
Положението става особено престъпно, когато хора с положение и пари могат, но на искат да си платят за лицензите. "Бягство към победата", отново на гореспоменатия учиндолски шут, всъщност е "Amazing race" на Джери Брукхаймър, "Претендентът" - побългарената версия на "Стажантът" на Доналд Тръмп и т.н, и т.н., до Благо Джизъса, харесан от спортен блог.
Единствената автентичност, която Сиромахов прояви беше в наглостта си, обявявайки всичко това за "анонимно народно творчество". Това не му пречи да сложи името си под него в различни интелектуално лабави книжки, за които също беше разконспирирано, че са с окрадени корици. Пак анонимното народно творчество за подобни казва: "Лаком гъз, кръв сере."
Единствената автентичност, която Сиромахов прояви беше в наглостта си, обявявайки всичко това за "анонимно народно творчество". Това не му пречи да сложи името си под него в различни интелектуално лабави книжки, за които също беше разконспирирано, че са с окрадени корици. Пак анонимното народно творчество за подобни казва: "Лаком гъз, кръв сере."
Когато има и поне малко талант.
Да, и най-успешният български сериал "Под прикритие" небрежно се е вдъхновил от "От другата страна" на големия Скорсезе, леко и от "Бригада". Но наистина - от пари, през въображение, интрига и размах, усилията са видни, и завъртяха неприкрита любов с рейтингите. Да не говорим за Мариан Велев-Куката, който успя се закачи сред най-убедителните, същевременно, любими лоши чичковци на българската публика. Заради тях сме склонни да простим и неадекватното изказване на Димитър Митовки в полза на ACTA и картофите.
Тази диагноза стана хронична за разбудилата се от дълбока кома българска киноиндустрия. Онова саможиво влагане, заместило вечните ни блудни търсения за "българският Кустурица", който така и незачетан остана, криворазбраното приклякане по западни образци, фригидни към нашите реалности. Заговорихме не просто за възраждане, а за мултимедиен продукт, който носи и приходи на създателите си. Превърна се в творчество за гордост и продукция за износ. Не просто филми. Кино.
Автоцензурата убива много по-бързо.
Немалко хора пресмятаха по бакалски как гражданското общество у нас повело с 1 дължина пред цензурата. Самата теория за будна съвест у нас е любопитна. На една Франция й трябваха 5 републики за да не заспива зимен сън, ние само за 20 години цъфнахме и вързахме. Единствено инцидентното събиране по площадите ли е гражданско общество? Това, че крещиш със 100 гърла,100 пъти по-силно, 100 пъти по-прав ли те прави? 10те назубрени думи на пилето Пена, превръща ли я автоматично в говорещия папагал Пена фон Бул?
Бяхме надхитрени, а борбата едва тепърва започва. Очаквано, и също толкова разочароващо, ГЕРБ не само демонстрира манталитет близък до "предишните", но в много отношения и по-нечистоплътен. ACTA беше тихомълком предложена още есента на 2011-та. Подписът положен на далечния край на света, повторно без никаква яснота и аргументация, поставяйки почти будно българско общество пред свършен ф/акт. Всъщност, аргументация имаше. Мънкащото човече Трайчо пелтечеше нещо, че и в ЕС всички подписали, ма той за сметка на това не бил изчел достатъчно задълбочено проектоспоразумението.
Отновo отработеното бг клякане, без да питаме чуждите чорбаджии що си бият негрите.
Свободата отдавна не е на върха на копието. Или на дулото. Или на края на салама, като в оная тъпа реклама. Сърдитите клавиатури стават все повече, все повече, все по-сърдити.
Свободата е на върха на пръстите. И докато те могат да бъдат счупени...Идеята никога. Идеята е вечност. Не налагай автоцензура на собствената си съвест. Съди! Разсърди се на държавата. Не защото тя е провокирала задокеанските ламтежи на група свръхмощни корпорации. А за това, че не ти е осигури и най-минималната от обещаната сигурност.
Не се чувствайте силни единствено с поставена маска. Не си налагайте автоцензура на личността. Защото втората сопа вече се задава.
Изображения:
0 коментара:
Публикуване на коментар